ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОНПИ ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: СМИСЪЛЪТ НА НАШАТА РАБОТА Е ДА ВЪЗСТАНОВИМ СПРАВЕДЛИВОСТТА И ДА СЛОЖИМ КРАЙ НА МЪЛВИТЕ, ЧЕ ВСЕКИ БОГАТ У НАС Е МОШЕНИК

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОНПИ ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: СМИСЪЛЪТ НА НАШАТА РАБОТА Е ДА ВЪЗСТАНОВИМ СПРАВЕДЛИВОСТТА И ДА СЛОЖИМ КРАЙ НА МЪЛВИТЕ, ЧЕ ВСЕКИ БОГАТ У НАС Е МОШЕНИК

Председателят на КОНПИ Пламен Георгиев уверява: дейността им е благородна и на полза роду. Целта - да доведат нещата докрай, така че разграничителната линия между легален и незаконен бизнес да стане ясна. И да се сложи край на отколешното подозрение, че всеки богат у нас е мошеник. Дали ще успее? Ще видим. Комисията кара първия си мандат. Едно не може да й се отрече – опитва се да работи открито и на светло.

 

Началото

 

КОНПИ замени комисията "Кушлев" след законодателен завой – замяната на закона за отнемане на престъпно имущество с този за гражданската конфискация. Основната разлика – докато първият предвиждаше имоти да се отнемат от гражданския съд само след влязла в сила присъда, в новия такова ограничение няма. Обратното – производството по гражданската конфискация тече независимо от наказателното. Допирната им точка е само в началото – имотните проверки започват след повдигане на обвинение за изрично изброени престъпления (от финансови и данъчни до незаконно притежание на оръжие). Но дори някой обвиняем да бъде оправдан, имуществото му пак може да бъде отнето. Условието е КОНПИ да докаже, че е налице разлика от 250 000 лв. между легални и незаконни доходи за 10 г. назад. Конфискацията се предшества от обширна имотна проверка на човека, родата му, конкубините, фирмите, свързаните и контролираните юридически лица, която може да трае до година и половина. Следва запориране на имущество. Проверяваният встъпва в производството след налагането на обезпечителни мерки.

 

Новият закон е в сила от 19 ноември 2012 г. Комисията заработи в пълен състав на 1 март 2013 г. За неин председател Бойко Борисов (в първия си мандат на премиер) назначи прокурора от кариерата Пламен Георгиев. Народното събрание избра трима от членовете – Иво Иванов (зам.-председател), Антоанета Георгиева-Цонкова, Стоянка Николакова. Избраник на президента е петият член на КОНПИ Лилиана Терзиева. Мандатът им е 5 години. Председателят получава 85 % от заплатата на шефа на парламента (около 3000 лв.), заместникът – 80 %, останалите членове – 75 %.

 

Комисията има 5 дирекции в апелативните центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, към тях са създадени регионални бюра. По щат в КОНПИ би трябвало да работят 310 души, но заради бюджетните рестрикции са 178 заедно с петимата комисари. Извършващите проверките инспектори (дипломирани юристи и икономисти), които ровят в имоти за милиони, са 133. Средната им заплата е около 1300 лв., те не получават бонуси и премии.

 

Освен производствата по новия закон за гражданската конфискация, в КОНПИ довършват и дела по предния закон.

 

Рекорд в запорите - опит за равносметка

 

За 2013 г. и 2014 г. с влезли в сила решения на съда са отнети по 13 млн.лв., т.е. общо 26 млн.лв., прави опит за равносметка Пламен Георгиев. За тази година конфискуваното имущество е малко под 5 млн.лв., но се очаква цифрата да нарасне до края на годината, уверява той.

 

Повечето от влезлите в сила решения за конфискация са по стария закон. По новия закон е едно. Наполовина е уважен и иск на комисията срещу един от братята Юзеир и Али Юзеирови (Росен и Асен Йорданови), прочули се с издигането на паметник на турския войник и напъна да създадат етническата партия ОТОМАН. На първа инстанция е отнето имущество на Юзеир Юзеиров за 466 000 лв.

 

"През 2015-а е поставен абсолютен рекорд в запорите в цялата история на комисията от 2005 г. насам (през 2005 г. заработи "Кушлев" – б.р.)", казва Пламен Георгиев. По 43 производства по новия закон е обезпечено имущество за 608 220 000 лв. За сравнение през 2014 г. по новия закон обезпеченията са за около 3 млн.лв., а по стария – за малко повече от 14 млн.лв. Едно от обясненията за рекорда е в заведените няколко "знакови" производства срещу именити люде. "Предстоят дела за много милиони, за които комисията ще претендира отнемане", предупреждава Георгиев.

 

Цветанов – в бяло, Бисеров на съд

 

Да онагледим цифрите, предложи му "Правен свят". Например, в рекорда на обезпеченията влизат ли запорите на Цветан Василев? "Да, но самото обезпечително производство още не е приключило и не можем да го коментираме", лаконичен е Пламен Георгиев.

 

Клиент на КОНПИ заради обвинението за длъжностно присвояване на 50 000 лв. беше станал и бившият вътрешен министър, в момента шеф на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Въпреки че именно за присвояването той вече е окончателно оправдан, това не връзва ръцете на комисията. Но Цветанов и тук е излязъл в бяло.

 

"Проверката приключи преди няколко месеца и не е установено несъответствие от 250 000 лв. за 10 г. назад. Исканото от закона несъответствие не се установи и производството беше прекратено", заяви Пламен Георгиев. Увери – проверено е било цялото имущество не само на Цветанов, но и на фамилията (явно и на тъста и тъщата, с които навремето бившият МВР-шеф оправдаваше апартаментни придобивки).

Не така благосклонна е била съдбата към друг именит клиент – някогашният зам.-председател на парламента Христо Бисеров. По неговия случай преди повече от година бе създаден и първият съвместен екип между КОНПИ и прокуратурата за имотна  проверка.

 

Срещу Бисеров в съда вече е внесен иск за отнемане на стойност 1 980 476 лв., съобщи председателят на комисията. Станало е малко преди местните избори и затова не е обявено – да няма подозрения, че КОНПИ мъти водата на терена на политиката. "Средствата се претендират от Бисеров и семейството му, сумата обхваща включително извършените банкови преводи от Швейцария към Македония (за 314 529 долара и 117 921 евро, заради които прокуратурата обвини Бисеров и завареният му син Ивайло Главинков – б.р.), тъй като за тях не е установен законен произход", поясни Георгиев. Признава, че специално за преводите искът е виртуален, но такъв е законът. Размерът на запорираното имущество на Бисеров бе за 1,262 млн.лв.

 

Проблеми и промени

 

Практиката дотук е откроила няколко основни проблема в дейността на КОНПИ – законодателни и не съвсем.

Например съдии по места смесват двата закона, казва Пламен Георгиев. "Имахме няколко случая, в които бяха отменени обезпечителни мерки с аргумента, че лицата са били оправдани по наказателното дело. А става дума за производства по новия закон, където изрично се предвижда, че производството пред КОНПИ е вън и независимо от наказателното.Това е гражданско отнемане, делото не е срещу човека, а срещу имуществото му", категоричен е председателят на комисията.

 

Останалите спънки са от нормативен характер. По тях депутати от ГЕРБ вече внесоха в парламента предложения за промени, първото им четене в пленарна зала предстои. Дотук те единодушно са били подкрепени от правната комисия, но в икономическата е имало възражения.

 

Проблем е давността, отчита Георгиев. И обяснява: "Комисията извършва имотната проверка за 10 г. назад, която може да трае до година и половина. В същото време по общите правила на гражданския процес давността спира едва при внасяне на иска в съда. През това време някои имоти се покриват по давност". Предложението е да се запише, че давността спира да тече от датата на започване на проверката на КОНПИ.

 

Комисията настоява да й се върне правото да снема обяснения от лица и да извършва претърсване и изземване – по стария закон го е имала. Подобна промяна изглежда конфликтна, КОНПИ не е разследващ орган, защо й е това? "Нужно е, когато установяваме, че проверявани се разпореждат с имущества чрез офшорни компании. Единственият вариант да докажем кой всъщност стои зад тези компании е чрез снемане на обяснения от други лица. Друг пример - у нас се регистрират фирми на името на малограмотни и малоимотни лица. Да търсим имущество от тях ли?", разпалва се Георгиев.

 

И продължава: "Искам да бъда правилно разбран – за нас е най-лесно да си останем зад бюрата и цялата ни дейност да се свежда до преглед на документи и справки. Да не ни интересуват нито офшорни компании, нито действителни собственици! Имахме проверка срещу доста известен бизнесмен, за когото публично се твърди, че е с широки възможности. Да, но се оказа, че по документи за последните 10 г. на негово име има само една наследена нива. И проверката беше прекратена." Докато при Братя Галеви, чието производство е по стария закон, ситуацията е друга. Те също нямат нищо на тяхно име, по документи са наематели дори на имението в Ресилово. "Но точно чрез показания на свидетели доказваме пред съда, че Галеви са хората, които са построили тези имоти, те са давали парите за строителството, реално имотите са техни", казва Георгиев.

 

А претърсването и изземването за какво им е? "По стария закон комисията е извършила само 2 претърсвания и изземвания, за злоупотреби с подобно право и дума не може да става", уверява председателят на КОНПИ. Но в някои случаи това наистина се налага. "Например, постъпва информация за изключително скъпи картини, надхвърлящи стойността на сградата, в която се намират. Единственият вариант да ги опишем и после да поискаме обезпечителни мерки върху тях, е да направим претърсване, в присъствието на поемни и на вещи лица. Но повтарям – става дума за свръхизключителни случаи, когато имаме сериозни данни, че ще намерим нещо – картини, диаманти, злато, други ценности", уверява Пламен Георгиев. Ще става по реда на НПК – с предварително разрешение на съд, съдействие на полицията и последващо одобрение от съда.

 

Друго конфликтно предложение – да се върне обърнатата тежест на доказването. "Това е изрично препоръчано от Европейската комисия, така е в останалите държави, където има гражданска конфискация - твърди председателят на КОНПИ. Ще важи само в случаите, когато проверяваният не подаде декларация пред комисията. Логиката е, че лицето най-добре знае откъде има доходи, нека го заяви и тогава няма да има обърната тежест на доказването. Може да няма и производство, ако се окаже, че постъпленията са легални. Но ако не дойде, комисията няма откъде да знае всички негови източници на доходи, включително сватбени подаръци. Тогава да бъде така добър пред съда той да доказва законността на доходите си. Основната причина да настояваме за тази промяна е да провокираме проверяваните да са активни, което ще доведе и до икономия на време и средства", обобщава Георгиев.

 

Без конфискация при благотворителност

 

Любопитно звучат други две идеи. Едната - ако комисията не открие реално имущество за над 10 000 лв., да не води дела. Проверката може да разкрие несъответствие от 250 000 лв., но при липсата на имущество към настоящия момент, държавата ще похарчи пари в едно производство, от което няма да получи нищо, разяснява председателят на КОНПИ.

Пак примери. Има преписки срещу жители на гранични райони, които купуват куп автомобили за сериозни суми и после ги препродават или дори даряват. Става дума отново за малограмотни хора, очевидно ползвани в престъпни схеми. "Вкарвали сме такива искове в съда, плащаме за особен представител, за експертизи, държавата харчи 4 000-5 000 лв., сдобива се с изпълнителен лист, но от човека няма какво да вземе. Делото ще е спечелено на хартия", категоричен е Георгиев. Така стоят нещата и в нашумелите напоследък случаи с нашенки, източвали чужденци с обещания за брак. Наказанието за тези хора ще е да влязат в затвора, гражданската конфискация в случая няма шанс, заключават от комисията.

 

При проверките в КОНПИ са се озовали и пред друг сериозен социален проблем, ако имущество, за което няма данни за законен произход, е ползвано за благотворителност. Например средствата са давани за лечение на деца, за църквата, за музеи, детски градини и прочее. В момента законът е категоричен – щом става дума за безвъзмездна сделка средствата се отнемат от третите лица. Не е справедливо, заявява Пламен Георгиев и добавя: "Да, парите може да са с незаконен произход, но са отишли за социално полезна цел. Как да търсим от родителите парите, отишли за спасението на децата им?! Къде отива справедливостта?!". И предлага в тези случаи законът да даде възможност за преценка на комисията дали да предявява исковете.

 

Това е положението с гражданската конфискация дотук. Генералните равносметки предстоят.

 

Източник: Правен свят