ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ: ПРОВЕРКИТЕ ЗА ПОЧТЕНОСТ СА МОЩЕН АНТИКОРУПЦИОНЕН ИНСТРУМЕНТ
„Проверките за почтеност са международно признат мощен антикорупционен инструмент, който Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) прилага успешно през тази една година от създаването си. За първи път в държавната администрация беше проведена проверка за почтеност в такъв обхват. Но ние не се ограничихме с това, а предприехме и други действия, които да ни гарантират, че в КПКОНПИ работят само хора с висок морал и етика“. С тези думи председателят на Комисията г-н Пламен Георгиев приветства участниците и гостите на конференция на тема „Етика в публичната администрация – стандарти, инструменти и добри практики“. Форумът беше организират от КПКОНПИ, съвместно с фондация „Конрад Аденауер“ и Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
„Борбата с корупцията няма да е лесна и ние прилагаме всички възможни мерки – и твърди, при които се установяват престъпления и се отнема незаконно придобито имущество, и меки – които включват превенция. Това не се харесва на много хора и виждате как рефлектира - с атаки срещу мен и Комисията. Но ние, разбира се, няма да ни разколебаем. Имаме признанието на европейските институции и на международните партньори за свършената работа“, заяви г-н Георгиев. Той изрази убеденост, че спазването на етични стандарти и модели за поведение в публичната администрация е задължително условие за редуциране на корупционните прояви и гарантиране на почтено и добро управление. Председателят на КПКОНПИ подчерта необходимостта от точни и ясни стандарти за поведение не само за администрацията, но и за бизнеса.
Председателят на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика г-н Борис Ячев обяви темата за изключително актуална и злободневна на фона на събитията от последните седмици. Той определи проверките за почтеност като едно от необходимите условия за превенция на проявите на корупция, но и за формиране на антикорупционно поведение. Г-н Ячев подчерта нуждата от правна регулация на понятието „етика в публичната администрация“ и „норми на поведение на държавния служител“ и заяви, че такива проверки трябва да се правят във всички институции и държавни звена, които имат инспектиращи и контролиращи функции.
Пред участниците в конференцията беше прочетено приветствие и от името на г-жа Екатерина Захариева, заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. „Високите етични стандарти и интегритет сред лицата, заемащи публични длъжности не са само задължение, което трябва да се спазва. Те са отговорност пред обществото и пред високите очаквания, които има всеки български гражданин“, се казва в обръщението. Приветствие отправиха и съорганизаторите на конференцията - ръководителят на българското бюро на фондация „Конрад Аденауер“ г-н Торстен Гайслер и директорът на БИПИ г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер. Г-н Гайслер изрази оптимизъм, че регулаторната рамка в България по отношение на етичните стандарти ще бъде постигната в тясно сътрудничество с институциите, но подчерта, че по-важно от правната регулация е прилагането на приетите правила. „Събитията от последните една-две седмици показват нуждата от точно такава тема – за етичните стандарти, за това къде са границите на поведение, кое е правилно и кое не“, заяви г-жа Гяурова-Вегертседер.
По време на форума г-жа Петя Тянкова, секретар на Националния съвет по антикорупционни политики и началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, представи проекта на Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Тя информира присъстващите, че документът е публикуван за обществено обсъждане. „Неспазването на кодексите и правилата, заложени в тях, са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Практиката показва, че често налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ е именно на база на неспазване на тези кодекси“, заяви г-жа Тянкова. „Високият професионализъм на служителите в администрацията зависи от тяхното образование и подготовка. Етичните правила на поведение, обаче, като обективно писано право, са абсолютно необходимо условие, както за високия професионализъм на служителите, така и за утвърждаване на положителния образ на администрацията в обществото“, каза още г-жа Тянкова.
Ръководителят на Инспектората на КПКОНПИ г-жа Атанаска Георгиева направи анализ на резултатите от извършените проверки за почтеност на служителите в Комисията. „Далеч сме от мисълта, че сме безгрешни, но смятаме, че осъзнаването и преодоляването на допуснатите пропуски, ще направи по-работещ модела за оценка на почтеността в публичния сектор“, подчерта тя. Г-жа Георгиева обяви, че всички служители в администрацията на КПКОНПИ са преминали успешно първоначална проверка за почтеност.
В доклада си г-жа Любка Кабзималска от Инспектората на ВСС очерта рамката за етично поведение на съдиите, прокурорите и следователите. За етичните стандарти в администрацията на съдебната власт говори и доц. Антоний Гълъбов, преподавател в Нов български университет.
Опитът на Италия при прилагането на италианския модел за Етичен кодекс на държавните служители беше представен от проф. д-р Алесия Дамонте, преподавател по политически науки и добро управление в Университета на Милано, Италия. Тя запозна присъстващите и с добрите практики от държави членки на ЕС. „Етичните кодекси дават резултати, тъй като чрез тях могат да се подадат сигнали, може да светне червената лампичка за това, че има нещо нередно в администрацията. От друга страна чрез тях могат да се предприемат мерки за възстановяване и повишаване на доверието в съответните институции“, заяви проф Дамонте. „Ако няма добър институционален модел за етично поведение и ясно разписани правила за достъп до информация, борбата с корупцията ще бъде трудна“, каза в допълнение тя.
Моделите на етично поведение, обществените нагласи и перспективите пред българската администрация бяха поставени на обсъждане в изложенията на г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ, г-жа Иванка Иванова, директор на Правната програма на Институт „Отворено общество“ и проф. Мария Славова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
