Трифон Трифонов: Постъпилите в КПКОНПИ над 700 сигнала за по-малко от една година показват повишаване на доверието към нас
„За периода от края на м. април, когато беше попълнен съставът на КПКОНПИ, до края на 2018 г., в Комисията са постъпили над 700 сигнала, по които са извършени конкретни действия и проверки. Повечето от тях са подадени от граждани и това ни обнадеждава, защото показва категорично повишаване на доверието към Комисията.“ Това заяви директорът на дирекция „Превенция на корупцията“ в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество г-н Трифон Трифонов по време на кръгла маса „Противодействие на корупцията - 2018: Обществени очаквания и постигнати резултати“, организирана от Асоциация „Прозрачност без граници“. На събитието присъства и председателят на Комисията г-н Пламен Георгиев.
Г-н Трифонов изрази увереност, че положителният ръст на доверието към КПКОНПИ ще се запази и в бъдеще. „Не бихме могли да изпълняваме задачите си без съдействието и подкрепата от гражданите“, заяви той и отбеляза, че с нарастването на отговорностите на Комисията са се повишили и обществените очаквания за бързи резултати от работата ѝ. В тази връзка г-н Трифонов подчерта важността от активното взаимодействие на КПКОНПИ с други държавни институции и неправителствени организации, както и непрестанния обмен на информация с международни партньори.
Във връзка с дейността по установяване на конфликт на интереси при лица, заемащи висши публични длъжности, г-н Трифонов информира пристъстващите, че за 2018 г. са образувани 119 производства и са постановени общо 140 решения на Комисията по същество и за прекратяване. Приети са 28 решения за установен конфликт на интереси като наложените санкции са за над 105 000 лв. За сравнение - през 2017 г. бившата КПУКИ е приела само три решения за установен конфликт. По отношение на противодействието на корупцията Комисията извършва дейности по събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на тези лица.
„Механизмът по отнемане на незаконно придобитото имущество, който действа от няколко години в България, доказа своята ефективност и успешно се прилага в борбата с организираната престъпност“, заяви г-н Трифонов и допълни, че през 2018 г. в Комисията са образувани общо 2 280 проверки. По решение на КПКОНПИ в съда са внесени 184 иска за налагане на обезпечителни мерки за над 310 963 300 лв., с предложено за обезпечение имущество в размер на 160 295 228 лв. Внесени са 161 мотивирани иска за отнемане в полза на държавата на стойност 348 981 670 лева и са влезли в сила 21 съдебни решения, с които е постановено отнемане на имущество в размер на 12 401 577 лв.
„Липсата на отчетност и публичност имат съществен принос за изграждане на корупционна среда по високите етажи на властта“, заяви Трифон Трифонов. Той подчерта, че Комисията е осигурила необходимата публичност при извършването на проверка и анализ на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности, което е и една от основните цели на системата на деклариране и механизма на проверка. Пълната информация за декларациите, подадени в периода от 9 август до 31 декември 2018 г., е достъпна на интернет страницата на КПКОНПИ.
Г-н Трифонов очерта и основните дейности на новосъздадената дирекция по управление на обезпеченото имущество - проучване на добри практики в областта на управлението на обезпеченото имущество, установяване на контакти с представители на аналогични служби в Европа, създаване на регистър за обезпеченото движимо и недвижимо имущество. Той обясни, че в момента стартира консултация с представители на неправителствения сектор и институциите, за да се създаде работещ механизъм, така че отнети в полза на държавата имоти да се предоставят за обществени нужди.
По отношение на дейностите, свързани с превенцията - важен елемент в борбата на КПКОНПИ, той подчерта въвеждането на антикорупционно обучение на всички нива в образователната система. „Традиционните мерки за противодействие на корупцията не дават достатъчно добри резултати, затова предприехме конкретни стъпки, съвместно с други институции и неправителствени организации, свързани със създаването на специалност във висшето образование за противодействие на корупцията, разширяване на обхвата на антикорупционното обучение в началните и средните училища и въвеждане на такова още от предучилищната възраст“, заяви г-н Трифонов. По думите му идеята на проекта е да формира култура на нетолерантност и нетърпимост към корупционното поведение от най-ранна детска възраст. През 2018 г. Комисията е съгласувала 62 законопроекта за наличието на корупционен риск, по които са направени 100 бележки и 127 предложения. Анализирани са антикорупционните планове на 40 структури, продължава работата по изготвянето на Методология за оценка на корупционния риск.
По време на кръглата маса бяха очертани основните изводи във връзка с проведеното от Асоциация „Прозрачност без граници“ национално представително изследване „Противодействие на корупцията - 2018: Обществени очаквания и постигнати резултати“, осъществено в периода 17-25 юни 2018 г. Като ключово послание от социологическото изследване Калин Славов, изп.-директор на Асоциацията, определи гаранциите и защитата на свидетелите. По думите му около 60-66 % от гражданите са склонни да подават сигнали, но при наличието на три условия - убеденост в безпристрастност за разследване, защита от неблагоприятни последици за тях самите и за близките им и запазване на самоличността.
Председателят на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика Борис Ячев съобщи, че сред депутатите се е зародила идея за законодателна инициатива, която да върне обратно централизираната проверка на конфликт на интереси. Той поясни, че е възможно КПКОНПИ да поеме тази функция като й се осигури допълнителен капацитет.
