Интервю на Сотир Цацаров, председател на КПКОНПИ, пред БЛИЦ TV – 30.06.2020 г.

Интервю на Сотир Цацаров, председател на КПКОНПИ, пред БЛИЦ TV – 30.06.2020 г.

Сотир Цацаров бе избран за председател на КПКОНПИ с гласовете на 165 народни представители. Преди това той бе главен прокурор на Република България. БЛИЦ го потърси по серия горещи въпроси от последните дни. Ето как г-н Цацаров отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.

 -Г-н Цацаров, Как ще коментирате оправдателната присъда, която Специализираният съд произнесе по отношение на Иво Прокопиев?

 - Както се коментира всеки съдебен акт. В крайна сметка присъдата е такава каквато е. Може би е достатъчно да бъдат цитирани двама души. Единият, да го нарека така е моят наследник на поста г-н Гешев, който много точно каза вчера, че една малка битка е загубена, но войната в никакъв случай не е и продължава. И тя не е лична война, нито пък е война срещу свободата на словото, както в много случаи трябваше да бъде представен този съдебен процес.

Другото, което трябваше да се каже, го каза наблюдаващият прокурор по делото. Колегата каза, че има време за говорене и има време за мълчание. Не, защото в конкретния случай няма какво да се каже, защото прокурорското говорене е говоренето в съдебната зала.

Разбрах, че прокуратурата ще протестира тази присъда. В крайна сметка аз бих казал, че битката не е приключена. Нека има влязъл в сила съдебен акт и тогава ще се правят съответните изводи.

- Смятате ли, че съдебните институции са овладени от Лозан Панов и приближените му, и действат в една посока?

- Ще Ви отговоря така. Първо по отношение на г-н Лозан Панов никога не съм влизал в лични битки. Да казвам това, което мисля за него, съм го направил много отдавна.

Казал съм няколко пъти както по отношение на личностните му качества, така и за това, което прави или не прави, за съжаление второто е повече като председател на Върховния касационен съд. По отношение на съдебната власт и нейното овладяване, ако се върна на предния ви въпрос мога да отговоря за съда или добро или нищо. Това е коментарът в конкретния случай на присъдата. Това е съдебен акт, той заслужава уважение. Толкова. Но и той не е окончателен.

Съдебната власт отдавна е станала територия.

- Каква територия?

-Територия на битка между тези, които се опитват да овладеят една част от съдебната власт и сили, които влагат в тази битка определен политически смисъл.

Ясно е, че на съда в много случаи се гледаше като на територия на едната част. Това не е защото се е сложило естествено, а защото по ред причини някои политически сили са решили, че може би подобно делене им е удобно. Да, това е послужило до един момент. Същевременно опитите да бъде политизиран съда и опитите бившите ми колеги съдии да бъдат представени като хора, които изпълняват чужда воля са меко казано позорни.

За г-н Панов мога да кажа или добро или нищо. Добро не мога да кажа, но нищото за съжаление става все повече.

- КПКОНПИ действа активно срещу множество бизнесмени, които се смятаха за недосегаеми по време на демократичния преход начело с Миню Стайков и Баневи. Вашите служители им наложиха запори за десетки милиони левове. Каква ще е развръзката по тези казуси?

- Работата на Комисията е вследствие на работата на една друга институция - прокуратурата.

Следователно съгласно закона, случаите в които е повдигнато и предявено обвинение и постановлението пристигне тук, започва процедурата по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество.

Във фокуса на медийното внимание са условно фигурите на по-крупните подсъдими. Това са Миню Стайков, Арабаджиеви и прочие. Но трябва да кажем ясно, че каквото за тях, това е и за другите обвиняеми. Процедурата е една и съща за всички, независимо дали се касае за Миню Стайков или за обвиняем за разпространение на наркотици. Има разлика, но тя е в размера на отнетото имущество, но процедурата е една.

Нека не смятаме, че Комисията работи само по отношение на крупни фигури! Нека да е ясно, че Комисията работи по еднакъв начин спрямо всички лица, на които прокуратурата е повдигнала обвинение. Не може да се счита, че Комисията има избирателен подход.

- Може ли да обясните ясно на българското общество защо запорите по отношение на Васил Божков се налагат от НАП, а не от ръководената от Вас комисия?

- Защото процедурата е такава и законът е такъв. При повдигане на съответното обвинение и изпращане на постановлението за него започва проверка. Междувременно НПК и данъчните закони дават съвсем други по-бързи и изпреварващи правомощия на органите на прокуратурата и данъчната администрация.

Пристигането на едно постановление тук в никакъв случай не означава започване на незабавни действия по отнемане на имущество.Напротив - по силата на Закона започва проверка.

Ако тази проверка в рамките на 2 месеца установи, че е налице съществена разлика между законни приходи и разходи, едва тогава започва производството по незаконно отнемане на имущество. Проверката може да продължи и доста дълъг период от време, в зависимост от имуществото на лицето.Това производство започва с налагане на запор.

Едната процедура е далеч по-изпреварваща от другата. Това е причината.

 - Достатъчно добре защитени ли са правата на обвиняемите лица от анонимни сигнали, които постъпват в КПКОНПИ?

 - На предното си заседание Комисията прие за първи път от 2013 година Правила за приемане и разглеждане на сигнали за корупция или конфликт на интереси, както и за защита на подателите на сигнали. Мисля, че от есента, когато бъде въведена новата интернет страница на КПКОНПИ, ще има възможност сигнали да се подават и директно по онлайн път.

Преди да отговоря на въпроса Ви, мога да кажа, че за съжаление има убеждение, че тук могат да се подават абсолютно всякакви сигнали срещу лица и то не само за корупция. Трябва да кажем съвсем ясно, че компетентността на Комисията се простира само и единствено по отношение на лица, които заемат висши държавни длъжности и единствено и само за корупция.

Всички други сигнали се препращат по надлежния ред на съответните компетентни органи - прокуратура и МВР.

Въведени са изключително стриктни правила за приемане и регистриране на сигналите, и за неразкриване самоличността на подателите им. Подателите на сигнали са известни само в случаите, когато те се изпращат по компетентност на прокуратурата. В тези случаи е напълно обяснимо лицето, което е пострадало от престъпление или е подало сигнал, да бъде известно на органите на МВР и прокуратурата, защото те продължават действията по разследването и с участието на това лице.

Във всички останали случаи, например ако се подаде сигнал за нередност в министерство и се окаже, че той не е от нашата компетентност, а да речем от компетентността на Инспектората на съответното министерство, сигналът се изпраща там, без обаче той да съдържа каквито и да е данни за подателя.

Предписаното от Закона за защита на подателите се изпълнява стриктно от Комисията.

- Казахте, че Комисията действа по еднакъв начин за всички. Означава ли това, че ще действате безкомпромисно и срещу министри, за които се докаже, че са участвали в корупция?

- Истината е, че никое лице спрямо което тече проверка било за корупция, на имущество или конфликт на интереси не приема, че спрямо него подхода е такъв какъвто е по отношение на други. Но гаранция в крайна сметка е законът.

Дали имуществото е на Васил Божков, дали имуществото на Миню Стайков или на някое друго лице, процедурата е една и съща и тя е така конструирана, че да не позволява отклонения. Да, от тази процедура имаше много недоволство. Имаше голямо недоволство и по отношение на т.нар. гражданска конфискация и независимостта й от наказателното производство.

Основният център и източник на недоволство бяха обвиняеми разполагащи с медийни възможности и разбира се засегнати от този закон.

- Очаквате ли, че флагманът на издателската група, който постоянно твърдеше, че медиите му са запорирани да ги насъска срещу Вас, предвид доволната му усмивка вчера от оправдателната присъда?

- Първо, не можем да съдим г-н Прокопиев за това, че е доволен, че спрямо него е постановена оправдателна присъда. Това е бих казал оправдана човешка реакция и всеки разполага със съответното право на защита.

Да очаквам това, което нарекохте насъскване - не, не го очаквам, защото то никога не е преставало и никога няма да спре.

Освен това злоупотребата с лозунга "Свобода на словото", то това е най-добрият щит заедно със създаването на мрежа от неправителствени организации, която се появява всеки път, когато имуществото и бизнеса на подобни лица биват засегнати.

Защото в крайна сметка едно проследяване на бизнеса, не защото човек толкова се интересува от този бизнес, а защото служебно в рамките на проверката изникват какви ли не данни ще покаже ясно, че издателската дейност е само процент или два връх на айсберга на една огромна бизнес империя, само че около 90% тя се използва като щит на тази бизнес империя, разбира се спекулативно.

Казах съвсем ясно в прессъобщение на Комисията, държа да го повторя и сега - нито стотинка от имуществото на "Икономедия", която издава "Капитал" и "Дневник" не е предмет на каквито и да било действия от страна на КПКОНПИ. Казано по друг начин - не може да се твърди, че се посяга на издателската дейност, а, ако се твърди - това е лъжа!

Тази лъжа върши работа. Но пак казвам - постановена е оправдателна присъда. Може би това руши още един мит - за пълната зависимост на българската съдебна система, която също се била нахвърлила върху свободата на медиите.

Оттук насетне каквото е писано в закона.

 - Достатъчно изобретателни ли са обвиняемите, когато се опитват да прикрият произхода на имущество, за което Вашите служители намират данни, че е придобито чрез престъпление?

 - Не бих казал, че са изобретателни. В крайна сметка всеки има право да използва абсолютно всички възможни средства, които законът му позволява. Даже и такива, които законът не му предоставя, даже и такива, които са забранени.

Хората упражняват правото си на защита и не можем да ги укорим за това. Тук най общо служителите и инспекторите на Комисията са се нагледали и видели множество подходи свързани с прикриване и преобразуване, дори и фактическо скриване на автомобили. Но нашата работа е отнемането на незаконно придобито имущество. Не можем да съдим някого, че се опитва да използва закона, за да защити имуществото си.